Противодействието на изпирането на пари отдавна е тема с висока обществена и експертна значимост, тъй като явлението има многовекторно въздействие – засяга стопанската сигурност на страната и функционирането на икономиката, като може да окаже и съществено влияние върху политическите процеси. Въпреки това, по темата рядко се публикуват задълбочени анализи.
Причината е, че частният сектор често възприема мерките в тази област като инвазивни, навлизащи в сферата на свободната стопанска инициатива. При обсъждане на засилен регулаторен надзор частният сектор нерядко реагира с подозрение или опасения, че това ще изисква допълнителни инвестиции за укрепване на механизмите за превенция и противодействие. Въпреки тези нагласи, анализът на рисковете е необходим, тъй като част от тях са стратегически по своя характер и може да доведат до дългосрочни последици за държавата.
Изпирането на пари представлява сложна противоправна дейност, насочена към прикриване произхода на средства, придобити от престъпление или друго общественоопасно деяние, или към трансформиране на имущество с цел внасянето му в „светлата“ икономика, за да му се придаде легитимен произход.
Според данни на Европол и Службата на ООН за наркотиците и престъпността, всяка година в глобален мащаб се изпират средства в размер на 2–5% от световния брутен вътрешен продукт, т.е. между 715 млрд. и 1,87 трилиона евро. За целта се прилагат сложни и иновативни схеми – всеки нов инструмент в законната търговия, като например криптоактивите, може да се използва за изпиране на пари. Новостта и относителната непознатост на тези технологии за финансовото разузнаване ги прави особено привлекателни за престъпните среди, тъй като позволяват създаването на привиден „легален бизнес“.
Когато рискът от изпиране на пари се реализира в голям мащаб, последиците за икономиката са сериозни и многопосочни. Така например „изпрани“ капитали може да изкривят пазарите и да увредят конкуренцията като финансират дружества, предлагащи стоки или услуги под производствените разходи. Това води до изтласкване на законосъобразно действащите предприятия и създава условия за търговска неравнопоставеност.
Особено уязвими са банковият и небанковият финансов сектор, които поради своята ключова роля в икономическата сигурност се превръщат във водеща цел за престъпните мрежи. Изпирането на пари в големи размери застрашава пряко стабилността на двата сектора, тъй като незаконните депозити и инвестиции подкопават доверието в цялата финансова система. Включването на държавата в негативни регистри, като „сивия списък“ на Работната група за финансово действие, сигнализира за стратегически дефицити в противодействието на изпирането на пари.
Отрицателният имидж от своя страна ограничава чуждестранните инвестиции, усложнява международната търговия и може да доведе до частична изолация на държавата. Намаленото доверие поражда рискове за икономическия растеж и конкурентоспособността на националната икономика. В същото време частният сектор понася увеличение в оперативните си разходи вследствие на допълнителни проверки, мониторинг на транзакциите и обучения на персонала.
Масираното навлизане на незаконен капитал може да доведе до овладяване на цели отрасли, включително извън финансовия сектор, като например пазара на недвижими имоти. Процесът често обхваща и сферата на обществените поръчки, където корупционният натиск при избора на изпълнители може да се превърне в елемент от схемите за изпиране на пари. Неравномерното разпределение на ресурсите също е един от възможните негативни ефекти. Незаконните средства често се концентрират в ограничен брой региони (големи области или градове) или сектори, създавайки илюзия за икономически растеж, но в действителност „заразявайки“ стопанския живот. В дългосрочен план тези процеси може да доведат до нискокачествени производства и услуги, изкривяване на отрасловата структура и намаляване на темпа на икономически растеж.
Въпреки че е икономическо престъпление, изпирането на пари има потенциал да застраши и основите на националната сигурност. Съществува пряка зависимост между обема на средствата с престъпен произход, вливащи се в икономиката, и степента на политическа стабилност. Данните на Европол показват, че около 60% от действащите в ЕС престъпни мрежи използват корупционни методи за постигане на своите цели.
Изпирането на пари в голям размер създава благоприятни условия и за търговия с влияние и лобистко законодателство, което ерозира държавността и подкопава демократичните ѝ устои. Според Европейската комисия средствата с престъпен произход може се използват и за дестабилизация на цели държави. Осветяването на финансовите потоци с незаконен произход не само защитава демокрацията и подобрява сигурността и благосъстоянието на населението, но и помага да се ограничи влиянието на чужди държави.
Следва да се отбележи обаче, че реално и ефективно противодействие от страна на държавата би довело и до увеличени публични разходи. Изпирането на пари като явление не може да бъде напълно унищожено, но ограничаването на неговата интензивност изисква сериозни институционални усилия. Обезпечаването на необходимите за целта човешки ресурс и административен капацитет би довело до преразпределение на публични средства в полза на сигурността и правоприлагането.
В краткосрочен план изпирането на пари води основно до негативни икономически ефекти, а в дългосрочен – до политическа и социална нестабилност. Това е многостранен риск, който засяга не само отделни предприятия, но и основите на държавността. При неконтролирано разрастване държавата може да загуби контрол върху цели сектори на икономиката, а институциите ѝ да се компрометират.
Необходимо е разработване на политики за засилен надзор, ефективни санкции, постоянен мониторинг на финансовите потоци, както и международно сътрудничество и обмен на информация. Само чрез комплексен подход може да се предотвратят най-негативните сценарии – нарастване на икономическите престъпления, корупционен натиск върху висши длъжностни лица, отлив на чуждестранни инвестиции и загуба на обществено доверие.
