Политиката на Йордания в сферата на външните отношения отдавна се характеризира с прагматичен подход към регионалните и глобалните промени. Вследствие на новите геополитически предизвикателства и все по-нестабилната среда в Близкия изток, Йордания е изправена пред задачата да пренастрои дипломатическата си позиция, като същевременно запази изградените си стратегически отношения.
През ключови исторически моменти Йордания неведнъж е демонстрирала способността си да управлява сложни регионални динамики. По време на Ирано-иракската война (1980–1988 г.) тя съхранява своята умерена позиция, предпочитайки да продължи икономическите отношения с Багдад, без да се ангажира напълно с подкрепа за нито една от страните. Независимо от външния натиск, включително от Съединените щати, Йордания използва географското си положение, за да избегне по-задълбочено въвличане в конфликта.
След инвазията на Ирак в Кувейт през 1990 г. Йордания прави опити да посредничи между Багдад и Запада. Нейната позиция срещу военната интервенция, основана на исторически връзки и широка арабска солидарност, води до напрежение в отношенията между Аман и Вашингтон. Въпреки това, с помощта на своята дипломация, Йордания успява да възстанови връзката си със Съединените щати в средата на 90-те години, като участва в Мадридската мирна конференция и подписва мирния договор с Израел през 1994 г.
Иракската война през 2003 г. изправи Йордания пред ново дипломатическо изпитание. Аман се въздържа от военни действия, но пое критична роля в хуманитарно и логистично отношение, като прие иракски бежанци и подкрепи усилията за възстановяване след конфликта. Този подход позволи на Аман да запази функционални отношения както с Вашингтон, така и с новообразуващата се иракска държава.
Завръщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ доведе до нови несигурности на хоризонта. По време на първия му мандат инициативата „Сделката на века“ наруши дългогодишните параметри около израелско-палестинския конфликт, като директно постави под въпрос попечителството на Йордания върху светите места в Йерусалим. Ако подобни политики се възобновят, Аман ще трябва да открие начин да помири вътрешните си приоритети, регионалните ангажименти и стратегическото си съюзничество с Вашингтон.
Граничната сигурност също се явява постоянен проблем. Нестабилността в Сирия и Ирак продължава да представлява заплаха, особено с потенциални промени във военната ангажираност на САЩ в региона. Усилията на Йордания да подсили граничната си отбрана и да разшири сътрудничеството си по сигурността с европейските и заливните партньори ще бъдат от съществено значение за способността ѝ да се справи с тези рискове.
На регионално ниво, споразуменията за нормализация на отношенията между арабските държави и Израел, сключени по време на администрацията на Тръмп, промениха дипломатическия пейзаж. Традиционната роля на Йордания като основен посредник в мирния процес бе намалена. За да съхрани своето влияние, Аман вероятно ще трябва да разнообрази регионалните си партньорства и да продължава да утвърждава своето значение в новите дипломатически рамки.
Икономическите уязвимости добавят още напрежение към така или иначе сложната позиция на Йордания. Зависимостта на Аман от чуждестранна помощ, особено от Съединените щати, поражда опасения относно условията, които може да бъдат поставени срещу нейното получаване. В очакване на възможни промени, Йордания вероятно ще впрегне усилията си в изграждането на по-силни икономически връзки с Европейския съюз, Китай и Русия, с цел да намали рисковете, свързани с прекомерната зависимост от един партньор.
В бъдеще стратегията на Йордания вероятно ще се фокусира върху укрепване на възможностите ѝ за дипломатическо маневриране и разширяване на международните партньорства и инвестициите ѝ в отбранителни способности. До този момент нейният опит в управлението на регионални кризи без заплаха за основните ѝ интереси показва развитите ѝ адаптационни умения. Въпреки това, развиващият се геополитически контекст, маркиран от несигурни политики на САЩ и изменящи се регионални съюзи, ще изисква по-проактивен и диверсифициран подход във външната политика.
В епоха на бързи промени способността на Йордания да балансира националните си интереси със стратегическите изисквания на променящата се геополитическа среда ще бъде от съществено значение за запазване на регионалната ѝ роля и дългосрочна стабилност.
