Връщането на Судан към състояние на гражданска война през последния месец отново започна да ражда истории за човешко страдание. По отношение на международната политика това може да се разглежда като поредния неуспешен опит за преход от авторитарен режим към демокрация в арабския свят.
Судан е в състояние на конфликт от няколко десетилетия, породен от продължаващи спорове за власт, земя и други ресурси. Настоящият конфликт е съсредоточен основно около въпроса за споделянето на властта между преходното гражданско правителство и военните в страната.
Още от 70-те години на миналия век арабските страни от Персийския залив обещават милиарди долари помощ и инвестиции за Судан в сектори като селско стопанство, енергетика и инфраструктура, но много от тези проекти се провалят поради политическите бунтове в страната и воюващите фракции.
И този път не е по-различно – конфликтът в Хартум се развива между ръководителя на суданската армия генерал Абдел Фатах ал-Бурхан и ръководителя на паравоенните сили за сигурност в страната (RSF) – ген. Мохамед Хамдан „Хемедти“ Дагало. Случващото се е повлияно и от факта, че Дагало получи помощ от чужди държави. Руската наемническа войска ЧВК „Вагнер” зaедно с командира на либийските военни сили Халифа Хафтар и Обединените арабски емирства помогна на паравоенните сили в Судан с хеликоптери, оръжия и запаси. СЗО потвърди, че за първите шест дни от войната в страната са убити 413 души, ранените са 3551, а 11 здравни заведения са били унищожени.
Судан се управляваше от диктатора Омар ал-Башир в продължение на близо 30 години преди протестите през 2019 г., които го принудиха да сдаде властта. Военните поеха контрола над правителството и сформираха преходен съвет, който да наблюдава трансформацията към гражданско управление. Въпреки това, възникна напрежение между военните и цивилните лидери относно условията за споделяне на властта, което доведе до насилственото потушаване на протестите в страната през юни 2019 г.
Подкрепяйки опита на Судан за демократичен преход от 2019 г. досега (след свалянето на бившия диктатор Омар ал-Башир), САЩ надцениха влиянието на местните, продемократични партньори в страната и силата на западните икономически стимули и натиск за демократизация. През август 2019 г. беше постигнато споразумение за споделяне на властта между военните и гражданските лидери, което създаде преходно гражданско правителство, ръководено от министър-председател в лицето на Абдала Хамдок. Въпреки това, военните запазиха значителна власт и контрол над ключови институции, включително и над силите за сигурност. Това споразумение за споделяне на властта беше раздирано от напрежение и разногласия от самото начало.
Един от ключовите спорни въпроси остана ролята на Силите за бърза подкрепа (СБП) – паравоенна група с корени в дарфурската милиция Джанджауид, която е обвинявана в множество нарушения на човешките права в Судан. СБП са свързани с военните и са обвинени в извършване на насилствени атаки срещу цивилни, особено в района на Дарфур. От 2019 г. насам голяма част от политическите лидери в Судан призоваваха Силите за бърза подкрепа да бъдат разпуснати, докато военните защитаваха ролята и приноса им в поддържането на сигурността в страната.
Борбата за власт между военните и политическите лидери също беше изострена и от икономическите предизвикателства, причинени от пандемията от COVID-19. Судан беше изправен пред тежка икономическа криза с висока инфлация и недостиг на основни стоки. Пандемията допълнително влоши ситуацията, като суданските болници се борят и до днес да се справят с нарастването на броя на заразените.
Конфликтът в Судан привлече вниманието на международната общност с призиви към военните да се откажат от властта си и да позволят демократичния преход. САЩ и други западни страни наложиха санкции на Судан в отговор на нарушенията на правата на човека, докато Африканският съюз се зае да посредничи в преговорите между двете страни.
Въпреки продължаващата нестабилност в страната, стратегическото местоположение на Судан го прави богат на запаси от петрол и природен газ, както и на минерални находища като злато и манган. Според Конференцията на ООН за търговия и развитие Судан е изнесла 16,7 хиляди тона злато на стойност около 1 милиард долара през първата половина на 2021 г., а според данни на централната банка на Судан почти цялото злато е отишло в Обединените арабски емирства.
Географското местоположение на Судан също го прави важен фактор за регионалната сигурност на страните от Персийския залив. В продължение на много години Судан е смятан за важен източник на храни за страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), които внасят около 85% от храните си от чужбина. Селскостопанските продукти на страната включват захар и пшеница. С достатъчно финансиране от арабските страни Судан лесно може да осигури храна за арабския свят и да компенсира недостига на украинска и руска пшеница.
Въпреки нереализирания икономически потенциал на Судан, инвестициите от ССПЗ в него все още служат за една важна цел, а тя е, че Судан има потенциала да се превърне в гарант на сигурност за Абу Даби и Рияд и да послужи като балансьор в политическата конкуренция между тях и страни като Турция и Катар, които все повече се опитват да увеличат своето икономическо и стратегическо присъствие в региона на Африканския рог.
В заключение може да се каже, че конфликтът в Судан е сложен и многостранен, с конкуриращи се интереси и динамика в борбата за властта. Ситуацията остава несигурна, с риск от по-нататъшно насилие и нестабилност, ако не бъде постигнато мирно решение. Международната общност ще има решаваща роля в подкрепата на демократичния преход и гарантирането на защитата на човешките права в Судан, тъй като очевидно местните играчи засега са неспособни да постигнат това сами. За съжаление едно е сигурно и то е, че и в този случай Арабската пролет в крайна сметка не постигна целите си. Демокрацията отново загуби, като този път името на поредната провалена държава в региона е Судан.
