Надеждите на Демократическата партия за победа на президентските избори в САЩ през 2024 г. бяха в значителна степен свързани с мобилизирането на жените като избирателен блок. Предвид, че темата за правото на аборт се превърна в една от основните разделителни линии между Тръмп и Харис, демократите се постараха да превърнат електоралното съревнование в битка между половете. Този подход им донесе успех на междинните избори през 2022 г., когато ограничиха очакваното предимство на Републиканците, което се предвиждаше да получат в ролята си на опозиционна сила. Логиката зад този подход се опира и на емпиричния факт, че жените в САЩ традиционно участват по-активно в изборите от мъжете – особено младите жени и афроамериканките, които демонстрират устойчива подкрепа за либерални политики.
Изборите в САЩ в действителност се оказаха отчасти битка между половете, но резултатът не изпълни очакванията на Демократите. Доналд Тръмп спечели всички ключови оспорвани щати, осигури си мнозинство в Избирателната колегия и дори постигна преднина в популярния вот – нещо, което за последно бе постигнато от Джордж Буш – младши през 2004 г. срещу Джон Кери.
Тогава победата стана факт именно благодарение на т. нар. „ценностни избиратели“ (value voters) – групи, подкрепящи традиционните ценности и отхвърлящи либералните политики. След онези избори, както и сега, много медии побързаха да предвещаят крах за демократите. Финансовата криза от 2008 г. обаче пренареди политическата карта и Обама постави началото на златна ера за либерализма. Може да се каже, че тя продължи до миналата година.
В периода след първата си победа през 2016 г., постигната чрез мнозинство в Избирателната колегия, но не и в популярния вот, Тръмп имаше ограничен успех в прилагането на културната си програма. Победата му тогава често бе интерпретирана като лебедовата песен на възрастните бели мъже – група с намаляващ дял, но с относително висок процент сред активните избиратели. Успехът им срещу създадената от Обама “коалиция на изгряващите” (Coalition of the Ascendant) се възприемаше като плод на статистическа аномалия и една архаична избирателна система, позволила на Тръмп да победи с минимални разлики в няколко ключови щата от Средния запад, макар да загуби убедително популярния вот с над два милиона гласа.
Успехът му на последните избори обаче бе възприет като далеч по-силен сигнал от този през 2016 г., или дори от победата на Буш-младши през 2004 г. Това позволи на Тръмп да инициира мащабна имплементация на културната си програма – включително прекратяване на инициативи за „разнообразие и приобщаване“ (Diversity and Inclusion, D&I) в публичния и частния сектор.
Една от причините за това е електоралната палитра и новопривлечените демографски групи, които Тръмп консолидира срещу Харис[1]. Очаквано, той отново спечели гласа на белите жени, семейните избиратели и възрастните бели мъже. В същото време обаче разшири влиянието си сред испаноговорящите мъже, намали преднината на Харис сред афроамериканските представители на силния пол, а някои изследвания дори сочат символична победа сред избирателите от коренното население[2].
Най-знаменателна обаче се оказа промяната в подкрепата му сред младите бели мъже. Доскоро те бяха възприемани като надеждни избиратели на Демократите, а тяхното поколение Z – като най-либералното в историята. То наистина е такова – но само що се отнася до младите жени[3]. Данните сочат, че младежите от мъжки пол, включително представителите на малцинствени групи, демонстрират по-консервативни нагласи в сравнение със своите връстници отпреди 20 години.
Това образува пропаст между тях и представителките на нежния пол, като този процес не засяга само Съединените щати. В Полша, например, също се наблюдава сходна тенденция: мъжете на около 20-годишна възраст са склонни да подкрепят националистически движения, а жените – прогресивни партии и кандидати. В Южна Корея поляризацията между половете е още по-изразена[4], като икономическите и културните аспекти на пола водят до конфликти в политическите предпочитания.
В САЩ реакцията на Демократите бе да обвинят младите бели мъже в сексизъм, дискриминация и неспособност да възприемат чернокожа жена като потенциален главнокомандващ. Подобни послания бяха артикулирани както от политически лидери, включително Барак Обама, така и чрез кампании като „Бели пичове за Камала“ (White Dudes for Kamala)[5]. Последната загуби легитимност, след като се установи, че част от участниците са били платени актьори. Изследователи като Пипа Норис заключават, че подобни предразсъдъци в действителност са изиграли ключова роля за загубата на Хилъри Клинтън през 2016 г., тъй като последната така и не е успяла да адресира скептицизма на по-възрастните избиратели. Това обяснение обаче не е толкова полезно, що се отнася до младежите.
Ключова роля в победата на Тръмп изигра влиянието на социалните мрежи. Кандидатът на Републиканците гостува в редица популярни подкасти и дигитални платформи, като според запознати е бил насочен към тази стратегия от младия му син Барън. Участието му при най-успешния подкастър в света Джо Роугън, например, показа Тръмп в човешка, дружелюбна светлина – далеч от популярния му медиен образ. Това обяснение обаче е непълно, тъй като не дава отговор на въпроса защо подкастите от т. нар. „мъжка сфера“ (manosphere) са толкова популярни и се радват на подобен успех.
Част от младите мъже усещат, че популярната култура не предлага положителни образи на мъжественост. Политики за равенство, включително D&I програми, в някои случаи са възприемани като ограничаващи възможностите им за изява. Сходни тенденции се наблюдават и в Холивуд. Истории, създадени за младите мъже като основна целева аудитория, претърпяха рязка феминизация и се насочиха към връстничките им. Това създава обратен ефект: вместо да насърчава интеграция, се засилва чувството за маргинализация.
В този смисъл, позорният възглас на неофашиста Ник Фуентес “Твоето тяло, моят избор” (Your body, my choice), с който се подигра на кампаниите за право на аборт след победата на Тръмп (техният лозунг е “Моето тяло, моят избор”, или My body, my choice), заслужено предизвика крайно възмущение в обществото. Той обаче беше предшестван от популяризирания в класните стаи – особено от млади учителки – лозунг “Момичетата владеят, момчетата тъпеят” (Girls rule, boys drool).
Извън културния план, структурните икономически промени също влияят. Загубата на стабилни работни места, несигурността на трудовия пазар и ограничените възможности за социална мобилност създават усещане за несигурност и разочарование[6]. Младите мъже се сблъскват с трудности при намирането на стабилна заетост и доходи, които биха им позволили да поемат водеща роля в семейния живот.
В допълнение, един от основните акценти в кампанията на Демократите бе борбата срещу неравенствата между половете, но в действителност тя засяга повече елитните и високоплатени професии, отколкото обикновените хора. Днес жените са тези, които по-често влизат в университет и завършват висше образование[7]. Когато тези процеси се съчетаят с реторика, която подчертава „привилегията“ на младите мъже, се формира среда, в която посланията на консервативните сили намират по-лесен отклик. Като опитен риалити гуру, Тръмп улови пулса на този електорален блок и положи целенасочени усилия да го превърне във фанатизиран контингент, готов на всичко за него.
В този контекст пред Демократите се открояват два възможни пътя. Единият е да се отдадат изцяло на политкоректната (woke) култура така, както Републиканците на движението “Направи Америка отново велика” (Make America Great Again), което ще циментира младите мъже в подкрепата им за десницата и дори може да ги радикализира допълнително. Вторият е да направят завой към центъра, да намалят интензитета на културните войни и да ухажват техния вот, като така намалят поляризацията в обществото. Последният подход е труден, тъй като най-радикалните избиратели обикновено доминират първичните избори и задават тона на партийната политика. По този начин американската политика става жертва на собствената си избирателна система – нещо, което анализаторите Стивън Левицки и Даниел Зиблат посочват в книгата си „Как умират демокрациите“.
Не е изключено мъжкият вот, съчетан с този на дамите, които го подкрепят, да осигури трайно предимство на Републиканците и те да доминират на национално ниво. Тръмп спечели силния пол с по-голяма разлика, отколкото Харис – жените, и това се оказа решаващо. Подобно развитие не би било прецедент: същото се случва в десетилетията на Никсън и Рейгън, както и под ръководството на Рон Десантис във Флорида – някога един от най-оспорваните щати.
Въпросът остава дали подобно политическо разпределение реално ще подобри положението на младежите обаче – икономически, културно или социално – или само ще доведе до перформативни промени. Както отбелязва Франсис Фукуяма в “Идентичност”, представата за реалността, формирана чрез поп културата, често не съвпада с действителността. Ако жените и чернокожите изглеждат привилегировани в художествените произведения, това не е точно така в реалността.
Въпреки това, усещането за отхвърляне и пренебрежение може да формира трайни електорални идентичности – и ако младите мъже продължат да се чувстват изолирани от левицата, те вероятно ще останат лоялни на десницата, независимо от реалните политики в тяхна полза, както по-голямата част от афроамериканците продължават да подкрепят Демократите.
Политическото поведение често се ръководи не толкова от рационален интерес, колкото от идентичност, принадлежност и емоционални импулси – както подчертават Кристофър Ейкън и Лари Бартелс в „Демокрация за реалисти“. В този контекст Тръмп изглежда успешно изгражда нова политическа идентичност сред младите мъже – процес, на който Демократите все още не намират адекватен отговор.
[1] Екзитпол от президентските избори в САЩ през 2024 г. CNN. Достъп до 28 април 2025 г. https://edition.cnn.com/election/2024/exit-polls.
[2] Забележка: Не всички са съгласни с тази статистика, отчасти поради използвания от анкетьорите на екзитпола архаичен термин „индианци“, заменен днес от понятието „коренно население на Америка“.
[3] Подкрепата за Тръмп сред младите мъже. The New York Times. 24 август 2024 г. https://www.nytimes.com/2024/08/24/upshot/trump-polls-young-men.html.
[4] Гонг, Се Ън. „Изборите разкриват нарастващо разделение между половете в Южна Корея.“ NPR, 10 април 2024 г. https://www.npr.org/2024/04/10/1243819495/elections-reveal-a-growing-gender-divide-across-south-korea.
[5] Официален сайт на платформата White Dudes for Harris. Достъп до 28 април 2025 г. https://whitedudesforharris.com/.
[6] Лалхи, Джейсън, и Джейкъб Денкула. „Младите мъже работят по-малко и стават финансово независими по-късно, което се отразява на брачния им потенциал.“ Business Insider, юни 2023 г. https://www.businessinsider.com/young-men-work-less-financially-independent-salary-marriageability-2023-6.
[7] Нийцел, Майкъл Т. „Жените продължават да изпреварват мъжете по записване и завършване на висше образование.“ Forbes, 7 август 2024 г. https://www.forbes.com/sites/michaeltnietzel/2024/08/07/women-continue-to-outpace-men-in-college-enrollment-and-graduation/.
