През по-голямата част от своята съвременна история България с право е съсредоточвала външната си политика върху непосредственото си обкръжение – Балканите, Черноморския регион и евроатлантическото пространство. Днес обаче, с променящата се глобална динамика на силите, става все по-очевидно, че световният икономически и стратегически център на тежестта се измества на изток. Индо-Тихоокеанският регион – обширна територия […]
След приключването на Студената война системата на международните отношения бе формирана в най-голяма степен от американската транскрипция на западничеството. То предполагаше установяването на две норми: либерална демокрация в държавите и глобалистки панамериканизъм във взаимоотношенията между държавите. Въпреки че тази симбиоза от либерална демокрация и панамериканизъм не успя да покори света от край до край, тя […]
Напрежението в Южен Кавказ между Армения и Азербайджан се отличава не само с устойчивост във времето, но и със свойството периодично да ескалира, добивайки военни измерения. След последната такава ерупция – Втората война в Нагорни Карабах (2020), приключила с подписването на съответното примирие,[1] конфликтът навлезе в познатото си от преди това русло: краткотрайно затишие, последвано […]
През последното десетилетие сме свидетели на едно от най-мащабните размествания в тектоничните пластове на международните отношения. То е свързано със завръщането на американското външнополитическо внимание в региона на Югоизточна Азия: от т.нар. „pivot to Asia”на Барак Обама, през съживяването на Четиристранния диалог по сигурността (Quadrilateral Security Dialogue, Quad) по времето на Доналд Тръмп, до създадената […]
Предполагаше се 21-ви век да е векът на Азия. Всъщност, ако се вгледате и слушате достатъчно внимателно, се очакваше да е векът на Китай. Финансовата криза от 2008 г. даде възможност на създателите на наративи от Китай да обърнат перспективата, заявявайки, че в Азия, противно на настояванията на запада, събитията никога не са представлявали криза, […]