Напоследък Гренландия се превърна в ключова тема за Европа, тъй като островът попадна в епицентъра на геополитическото съперничество между САЩ и Китай. Макар формално да е част от Кралство Дания, стратегическото местоположение и огромните природни богатства на територията я утвърдиха като обект на директни интереси от страна на световните суперсили, което би следвало да мотивира Европейския съюз да преосмисли приоритетите си и присъствието си в региона.

Критичните ресурси на Гренландия

Гренландия разполага със залежи на редкоземни елементи, приблизително съпоставими по обем с тези на Китай — настоящият основен фактор в сектора, който разполага със значително конкурентно предимство. Според данни на Геоложката служба на САЩ, Гренландия притежава най-големите неразработени залежи на редкоземни елементи в света. Оценките сочат, че островът разполага с около 1,5 милиона тона доказани запаси, а според някои прогнози потенциалните ресурси в региона достигат над 38,5 милиона тона редкоземни оксиди. За сравнение, доказаните резерви на Китай са около 44 милиона тона. Гренландия е и сред десетте държави в света с най-големи залежи на уран, като според някои оценки дори е сред първите 5 в класацията. В допълнение, отново според оценки на САЩ, около 13% от световния неоткрит петрол и 30% от неоткрития природен газ се намират в Арктика, като значителна част от тях са в гренландски води.

Всички тези ресурси понастоящем са де факто под контрола на ЕС, като тяхното ефективно усвояване би допринесло съществено за постигането на търсената от Съюза стратегическа автономност. Без надежден достъп до подобни ресурси заявените от ЕС амбиции за зелен преход и енергийна незвисимост биха били неизпълними. Към момента Европа е опасно зависима от Китай за над 90% от вноса на редкоземни елементи. Ако Брюксел допусне Гренландия да премине под контрола на Вашингтон или да попадне в икономическата орбита на Пекин, ЕС рискува да загуби суверенитета над собственото си технологично бъдеще и да затвърди ролята си на клиент, а не на независим фактор на глобалната сцена.

Следва обаче да се отчете, че тези ресурси са значително по-трудни за добив. От гледна точка на САЩ това не представлява сериозен проблем — доказателство в тази посока е примерът с шистовия газ и петрол. Те дълго време се смятаха за неикономични за добив, докато технологичният пробив не доведе до т.нар. „шистова революция“ и не превърна отново САЩ в енергиен лидер. В този контекст Гренландия също така може да се разглежда и като своеобразен опитен полигон за амбициите на Илон Мъск за колонизация на Марс.

Глобалното значение на арктическите морски маршрути

Поради топенето на ледовете в Северния полюс, Северният морски път се превръща в практична алтернатива на маршрутите през Панамския и Суецкия канал. Това е най-краткият маршрут между Европа и Азия, с поне 30-40% по-къс от гореспоменатите. На картата на Арктика се наблюдават два основни маршрута — или по-точно, един морски коридор, който условно може да бъде разделен на две части. Едната част е изцяло под руски контрол, докато другата е по-фрагментирана и се намира под юрисдикцията на няколко държави членки на НАТО.

От ключово значение е и контролът върху достъпа до северните морски трасета. САЩ например имат излаз към Беринговия проток чрез Аляска, който представлява единият основен вход към Арктика. Другият ключов вход обаче се намира в Атлантика — между Гренландия и Норвегия, като Обединеното кралство и Исландия също имат излаз в този район. С други думи, по отношение на „западния“ вход към Арктика САЩ не разполагат с пряк контрол и са принудени да разчитат на съюзниците си в НАТО. Очевидно е, че държава, която контролира и двата входа, би придобила изключително голямо влияние на глобално равнище.

В допълнение, Русия упражнява единен и консолидиран контрол върху своята „половина“ от арктическото пространство, докато западният контрол е значително по-фрагментиран. Стремежът на САЩ е да доближат степента си на влияние и оперативен контрол до тази, която Русия вече е постигнала в своя сектор — което обяснява и периодично появяващите се сигнали за евентуално ангажиране с Гренландия.

Война или дипломация?

Казусът с Гренландия илюстрира, че макар САЩ и ЕС да са съюзници, стратегическите им интереси невинаги съвпадат. В действителност те често се разминават, като досега Европа е заемала сравнително подчинена роля в тази динамика. Именно поради това ЕС не би трябвало да позволи на САЩ да присъедини Гренландия. Контролът над северната част на Атлантика представлява изключително мощен лост за влияние, който Съюзът може да използва не само спрямо Вашингтон, а и спрямо останалата част от света. Директна конфронтация между ЕС и САЩ по въпроса за Гренландия би могла да доведе до дълбок разкол в НАТО или поне до вътрешни напрежения в алианса, а в по-дългосрочен план – и до допълнителното отслабване на ЕС на международната сцена и увеличаването на зависимостта му от външни сили.

В същото време нито Дания, нито Европа са в позиция да влязат в пряка военна конфронтация със САЩ, но до такъв сценарий едва ли ще се стигне. По-реалистичният вариант е евентуално отделяне на Гренландия от Дания вследствие на изгодно предложение за икономическа сделка от страна на САЩ. В момента Гренландия е силно зависима от Дания, получавайки от нея годишна субсидия в приблизителен размер от 600 милиона щатски долара. Ключово в ситуацията е, че Вашингтон би могъл да предложи значително по-големи средства, отколкото Дания би могла да си позволи самостоятелно.

Следва да се отбележи, че ако Тръмп започне директни преговори с Гренландия, това практически означава, че я признава за равноправен автономен субект, а не просто за територия на Дания. Това е и в характерния му стил на поведение спрямо Европа: той многократно е показвал предпочитание към двустранни преговори с отделни европейски държави, вместо разговор с ЕС като единен блок. Възможно е и Вашингтон да използва възможността да апелира към „по-голяма демократичност“ и уважение към суверенния избор на Гренландия.

Европейското предложение

В този смисъл, ЕС не бива да допуска инициативата да му бъде отнетa и към момента основният му външнополитически приоритет следва да бъде (повторното) присъединяване на Гренландия към Съюза. Малко известен факт е, че през 1985 г. Гренландия става първата територия, която напуска ЕС, макар и не в днешната му форма, а като Европейската икономическа общност. Това се случва поради несъгласие с квотите за риболов, като до ден днешен рибата продължава да представлява около 90% от износа на острова.

В този контекст ЕС може да предложи на Гренландия присъединяване с изключение от Общата политика в областта на рибарството, като същевременно представи стратегия за дългосрочно промишлено и инфраструктурно развитие на острова, в които сфери той изостава значително. За преодоляването на тези дефицити може да се ползват европейските фондове, като подобна инвестиция би била стратегически изгодна не само за самия остров, а за целия ЕС.

За да се предотврати потенциалния „разделяй и владей“ сценарий от страна на САЩ, ЕС следва да изпревари събитията. Ако Съюзът в действителност цели стратегическа автономност и защита на собствените си интереси, присъединяването на други кандидат-членки следва временно да остане на заден план, докато Гренландия бъде привлечена обратно. Благодарение на малкия мащаб на острова като икономика и население, ЕС би могъл да предложи изключително привлекателна икономическа сделка, дори при настоящото ограничено финансово състояние на страните членки. Някои временни икономически жертви биха били неизбежни, но в дългосрочен план те биха се изплатили многократно.