В ранните съботни часове на 7 октомври, ден след петдесетата годишнина от войната от Йом Кипур, палестинското движение “Хамас” стартира масова организирана сухоземна и въздушна терористична атака срещу Израел. От началото на тази смъртоносна война има хиляди убити и ранени израелски и палестински цивилни граждани. Премиерът Бенямин Нетаняху официално обяви, че Израел е в ситуация на война, и изпрати израелската армия и авиация срещу Газа.

Израел заяви, че ще направи всичко, за да освободи пленените около 200 израелски заложници в ивицата Газа, и продължава да предупреждава цивилните в анклава да напуснат домовете си. През последните дни израелската армия и въздушните сили на Израел нанесоха сериозни удари по цели на „Хамас” в Газа и на „Хизбулла” в Ливан. В Йерусалим крайнодесният коалиционен партньор и вътрешен министър на Израел – Итамар Бен Гвир –  и няколко други представители на неговата крайнодясна партия “Отцма Йехудит” се заканиха да осъществят огромно по мащабите си отмъщение, а партийни активисти заявяват, че животът на един израелец ще бъде изкупен от пет такива на палестинци.  Големият въпрос на този етап е дали Израел ще окупира отново ивицата, след като през 2005 г. се изтегли от нея.

По-трудното предстои обаче, тъй като всеки по-агресивен ход представлява риск за заложниците. Премиерът Бенямин Нетаняху предупреди израелските граждани, че трябва да се подготвят за дълги и продължителни военни действия, като предложи на опозиционните лидери Яир Лапид и Бени Ганц да влязат незабавно в разширен състав на “извънредно правителство” с цел справяне с кризата. Засега на този призив за формиране на извънреден военен кабинет откликна само Бени Ганц. Според последните социологически проучвания именно около него се формира широко мнозинство в подкрепа на идеята той да наследи Нетаняху като премиер при следващи избори. Последните стават все по-неизбежни с всеки изминал ден, с оглед на нарастващото напрежение в израелското общество и все по-неизбежният въпрос кой ще поеме вината за тази криза.

Тя обаче се задълбочава и Израел и Палестина се обвиняват една друга за удара по болницата в Газа. На този етап обаче изглежда Израел и САЩ излязоха с по-убедителни доказателства, че ударът е причинен от дефектна ракета, изстреляна от групировката “Палестински ислямски джихад”. Призивът за международно разследване на инцидента, който Палестинската автономия входира в Международния наказателен съд, обаче няма как да бъде уважен. Израел може да е страна по договора, но още през 2002 г. е информирала Генералния секретар на ООН, че се отказва да ратифицира Римския статут. Поради тази причина подписът ѝ не означава, че се съобразява със законодателните норми и юрисдикции на Международния наказателен съд. Същото е впрочем отношението спрямо МНС и от страна на САЩ, Русия и почти всички държави в арабския свят, като изключения правят само Палестинската автономия, Йордания, Тунис и Джибути. 

САЩ

В същото време в публичното пространство продължава да се задава въпросът дали е възможно тази война да засенчи случващото се в Европа и да пренасочи вниманието на САЩ и Запада от Украйна към Израел. Отговорът тук е лесен. Пактът за споделена сигурност с Израел от 1985 г. гарантира отпускането на извънредни суми от страна на САЩ в случай на нападение над Израел. Тук са включени и 8-те млрд. долара, отпуснати още в първия ден от войната – те всъщност са гласувани и замразени за спешни случаи много отдавна и просто бяха активирани с подпис от Байдън. САЩ и Израел имат няколко механизма за оказване на помощ в случай на нападение над Израел и съответно те няма да окажат влияние върху средствата за Украйна.

По всяка вероятност републиканците и демократите в Конгреса ще отпуснат с консенсус допълнително средства за защитата на Израел. Президентът Джо Байдън винаги е бил един от водещите произраелски настроени демократи. Една от първите държави, които посещава още като сенатор през 70-те години на XX век в качеството си на член на Външната комисия на Конгреса, е Израел, а личното му приятелство с Бенямин Нетаняху, макар и охладняло през последните години, е на повече от 4 десетилетия. Разполагането на втори американски самолетоносач на източния фланг в Близкия изток също така е директно предупреждение към Иран да не прави резки ходове в навечерието на израелското наземно влизане в северна Газа.

Това, което се случва в Близкия изток обаче не е само предизвикателство към Израел, а предизвикателство и към САЩ, чието влияние в региона силно ерозира през последните години. Посещението на американския президент от 18 октомври също целеше да разбере какви са следващите ходове на Израел, както и да реализира американската инициатива за деескалация в региона. Освен да декларират твърдата си подкрепа обаче, американците изпратиха и тактическо послание към Бенямин Нетаняху да не ескалира конфликта допълнително на този етап. Изглежда Джо Байдън успя да постигне по-голямата част от задачите, които американците си бяха поставили.

Точно заради това в сряда те наложиха вето на декларацията, входирана от Бразилия в Съвета за сигурност на ООН, която осъждаше конфликта в Газа. Целта беше американската дипломатическа инициатива да влезе в ход. Макар и след обстрела над болницата в Газа срещата в Аман между лидерите на САЩ, Египет, Йордания и Палестинската автономия да бе отменена, в сряда вечерта президентът Байдън е успял да разговаря с президента на Египет – Абдел Фаттах ас-Сиси. Последният дори се е съгласил да пусне през граничния пункт Рафа 27 камиона с хуманитарна помощ към ивицата Газа.

 Русия              

Войната между Израел и „Хамас” се превръща във втори фронт, от който ще се възползват държави като Иран, Русия и Китай. Не е редно обаче на Русия да се придава ролята на глобален омнипотентен сив кардинал, който стои зад всяко ново геополитическо развитие.  Възможно е Москва да е изиграла второстепенна роля в процесите в Газа чрез предоставяне на логистична помощ или чрез мълчаливо съгласие, но всяко по-категорично твърдение е просто спекулация.

Основната причина, поради която Русия никога няма да се обяви открито срещу Израел, са руските евреи в последната и ролята им н актив в стратегическите отношения между двете държави. Отношенията между Нетаняху и Зеленски също така са на приливи и отливи и Израел очевидно се чувства по-комфортно като посредник за мир в руско-украинската война, реализирайки своите цели срещу Иран в задочна подкрепа на Киев.

Иран

Още в първия ден от своята терористична атака “Хамас” излезе със съобщение, че лидерът им Исмаил Хания е получил обаждане от президента на Иран Ебрахим Раиси, в което последният похвалил делото на “Хамас” и им пожелал успех. Към днешна дата обаче израелски и американски официални лица и източници от разузнаването все още не са потвърдили публично дали има директна намеса на Иран в конфликта. Необичайното в случая също е, че Иран отрича своето участие, за разлика от много предишни пъти, когато нейни проксита като „Палестински ислямски джихад” и “Хамас” са нанасяли ракетни удари по Израел. 

Иран със сигурност е изиграл активна роля в развитията в Газа, но от негова страна може да очакваме по-резки ходове единствено през най-силното му прокси “Хизбулла”. Две са основните причини за това: първо, заради доктрината на Израел за “nuclear ambiguity” и второ, заради директното предупреждение на САЩ, че намеса в конфликта на други играчи ще доведе до последствия.

Когато в края на 70-те години „Аферата Ваануну“ разкрива, че Израел е успяла да създаде ядрено оръжие в Димона, големият теоретик на международните отношения Кенет Уолц лансира тезата, че след като Израел е нарушила общоприетите принципи за „ядрена чистота“ в Близкия изток, то е редно и другите регионални арабски и ирански сили да се сдобият с такова, за да има баланс. Уолц в случая пропуска нюанса, че за да бъде унищожен Израел, е нужна само една ядрена бомба в центъра на Тел Авив, тъй като тя ще засегне директно най-малко 5 милиона души.

Това е причината Израел да поддържа доктрина на “nuclear ambiguity” – а именно да не признава публично, че разполага с ядрени оръжия, но всички играчи в региона да знаят, че това е факт. Израел никога не е била държава член по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (NPT) и следователно не е извършила нарушение на международното право. Този ход на Израел е подкрепен и от пакта Меир-Никсън от 1969 г., в който САЩ декларира, че ще си затвори очите за евентуално разработване на израелско ядрено оръжие, но само при положение, че Израел не го признае публично и го пази в тайна. Концепция, която важи и до днес, защото няма да намерите и един израелски политик или военен, който публично да признае, че Израел разполага с ядрен арсенал. По този начин Тел Авив държи в шах своите регионални врагове от поне 40 години, които са наясно, че организирана атака срещу Израел ще доведе до ядрен отговор от нейна страна.

Арабския свят

Ключова роля в разрешаването на конфликта в Израел могат да изиграят обаче преките съседи на страната – а именно Египет, Саудитска Арабия и евентуално Йордания. Египет е единствената сухоземна опора за цивилното население в Газа, а Йордания от своя страна може да се намеси дипломатически заедно с палестинското правителство в Западния бряг. Двете държави все пак не участват по-активно в приемането на бежанци от Газа поради съображения за вътрешна сигурност. Конкретните опасения на Египет са, че една част от бежанците, които ще влязат в страната, са активисти на “Хамас” или тайно са ги подкрепяли през годините. Колкото до Йордания, тя отдавна е пренаселена от милиони палестинци.

От своя страна реакцията на саудитците от началото на тази война претърпя известна еволюция и премина от призиви за мир до по-осъдителни спрямо Израел изказвания. Съдейки по това, очевидно саудитските интереси за нормализация с Тел Авив са били замразени. Това не е леко решение, тъй като Саудитска Арабия се стремеше да поеме ролята на посредник в Близкия изток. Посредством нормализирането на отношенията си с Иран и Катар Рияд даде знак, че е готов да работи за поддържането на баланса в региона. Разбира се тази амбиция на Саудитска Арабия е свързана и с обявения за конкуриращ интересите на Китай и Иран проект на Индия за търговски път през Червено море, Египет и кралството. След атаката на “Хамас” обаче тепърва предстои да видим дали Рияд ще успее осъществи тази своя амбиция и да се превърне в парламентьор в заложническата криза и посредник между Тел Авив и господарите на „Хамас” в Техеран.

С голяма сигурност обаче няма как да се провеждат преговори за мир без участието на арабските държави. Нито САЩ, нито ЕС или Турция разполагат с доверието и на двете страни. Преди години анкета в Израел показа, че 80% от населението иска да е част от Европейския съюз, но единственото, което ги спира, е подкрепата на ЕС към Палестинската автономия. Заради това и повечето десни партии в Израел наричат ЕС “пропалестинска организация”, а отношенията между Израел и Испания са особено обтегнати по този въпрос.

Поради тази причина пътят напред е Рияд да продължи преговорите за мир с Тел Авив и да успее чрез дипломатически инструменти да склони Израел да направи компромиси спрямо Палестинската автономия. Тези преговори обаче ще трябва да бъдат водени с наследниците на Нетаняху и Аббас. В случая на Израел центристите като Ганц и Лапид са по-способни на диалог, докато при палестинците трябва да е човек извън Фатах или Хамас – напр. Мустафа Баргути или Мохамед Дахлан.