На извънредна среща на 7 май в Кайро, Египет, външните министри на арабските страни решиха да позволят на Сирийската арабска република да се върне в Лигата на арабските държави (ЛАД) 12 години след изключването ѝ. Срещата бе предложена от Саудитска Арабия, Ирак, Египет и Йордания, но ключова роля във взимането на решението изигра Мохамад бин Салман (МБС) – саудитският престолонаследник и министър-председател, който е на гребена на вълната на арабската политическа сцена.

Член 5 от приетото от арабските държави предложение предвижда „възобновяване на участието на делегациите на Сирийската арабска република в срещата на Лигата на арабските държави и свързаните с нея организации и образувания от 7 май 2023 г.“ Никъде обаче не се споменават ограничения или изисквания. Цялата трагедия, преживяна от сирийския народ – приблизително 500 000 убити и други 13 милиона разселени – бе игнорирана и сведена до статистически данни. Използването на химически оръжия и варелни бомби, обсадите и безразборното избиване на населението цинично не бяха взети под внимание.

„възобновяване на участието на делегациите на Сирийската арабска република в срещата на Лигата на арабските държави и свързаните с нея организации и образувания от 7 май 2023 г.“

Никъде обаче не се споменават ограничения или изисквания. Цялата трагедия, преживяна от сирийския народ – приблизително 500 000 убити и други 13 милиона разселени – бе игнорирана и сведена до статистически данни. Използването на химически оръжия и варелни бомби, обсадите и безразборното избиване на населението цинично не бяха взети под внимание.

Завръщането отново на Сирия в ЛАД позволи на Асад да присъства на срещата на върха в Джеда на 19 май и да се разходи по червения килим. Придаваше си вид на самоуверен докато се ръкуваше с високопоставени арабски лидери, въпреки че само преди месеци изглеждаше като преследван звяр, притаил се в леговището си в Дамаск. В речта му трудно може да се намери нещо ново. В нея той критикува западната хегемония и настоява арабската идентичност на Сирия да бъде съхранена. Сирийските бежанци, разпространението на наркотици в Близкия изток и продължаващото преотстъпване на сирийска територия на иранските паравоенни организации и ливанската Хизбула – трите аса в ръкава му – така и не бяха споменати. Асад изглежда беше там, за да набере всички ниско висящи плодове, а не да допринесе за някакво решение.

Фундаменталният въпрос, поставен от руския журналист и философ Николай Чернишевски през XIX век, сега се отнася за Европейския съюз: Какво трябва да се направи? (Что дeлaть?) Как ЕС трябва да се отнася към това скорошно развитие със Сирия? В съответствие с Резолюция №2254 на Съвета за сигурност на ООН, ЕС продължава да поддържа непоколебимата си позиция спрямо режима в Дамаск. Неотдавнашната среща на високо ниво на ЛАД обаче въведе нов елемент в ситуацията: как да се процедира с наскоро образувалия се триъгълник между Кайро (където е седалището на ЛАД), Брюксел и Дамаск? Ще окаже ли повторното приемане на Сирия в ЛАД влияние върху отношенията с ЕС?

„Приемането на Сирия не означава нормализиране на отношенията между арабските страни и Сирия“,

отбеляза наскоро генералният секретар на ЛАД Ахмед Абул Гейт. Всяка страна определя своя собствен курс на действие по този въпрос. Някои арабски държави, сред които Катар, Мароко и Кувейт, все още се колебаят дали да се доверят на Сирия. Те предпочитат Асад да демонстрира истинските си намерения и трите въпроса с бежанците, наркотиците и чуждите милиции ще трябва да послужат за тази цел като лакмус.

Според говорител на Държавния департамент на САЩ, Вашингтон споделя целите на своите арабски съюзници в Сирия, като насърчаване на сигурността и стабилността, но остава „скептичен към желанието на Асад да предприеме необходимите стъпки за разрешаване на кризата в Сирия“. В действителност Башар Асад има репутация на „лъжливо овчарче“ – той неведнъж е лъгал и манипулирал в своите изявления, така че е оправдано да се предположи, че този път няма да е по-различно.

Според Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Сирия продължава да бъде основен приоритет за Европейския съюз. Тъй като ЕС и неговите държави-членки продължават да бъдат най-големият източник на международна помощ за Сирия и предоставят хуманитарна помощ и помощ за стабилизирането и устойчивостто й, логично е ЕС да бъде домакин на седмата Брюкселска конференция на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“. Участието на правителства, международни организации и сирийското гражданско общество е насрочено за 15 юни.

И все пак „какво трябва да се направи“ във връзка със срещата между ЕС и ЛАД, планирана за 20 юни? Отмяната или отлагането на срещата би дало недвусмислен политически сигнал, въпреки че срещата е била отлагана два пъти досега по искане на ЛАД. Освен това се очаква представител на режима в Дамаск да присъства и използва всяка възможност за снимка, за да създаде впечатлението, че Башар Асад е нормализирал отношенията си с външния свят, а не само с арабите. Някои европейски държави няма да го допуснат; въпросът е дали ще настояват и за отлагане.

Освен това редица арабски държави посочиха, че няма да позволят нормализирането на дипломатическите връзки със Сирия да повлияе на добрите им отношения с Европа. Какво послание би изпратил ЕС до съответните столици, ако повторното приемане на Сирия наруши отношенията между ЕС и ЛАД? Тези арабски столици едва ли ще се зарадват да видят как този избор се отразява на арабските отношения с ЕС. И с право.

Ние вече живеем в постмодерна ера със сложен глобален политически пейзаж. Необходимо е да се поддържа разграничение между Сирия като арабска нация и част от Арабския свят, от една страна, и режима на Башар Асад, от друга страна. Към момента режимът в Дамаск имитира дейност, но въпреки това все още не е изпълнил резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, особено резолюция №2254 от 2015 г. Появата на Асад в Джеда и провеждането на редица срещи с арабските лидери не представлява поемане на отговорност за извършените зверства. Задължението за осъществяване на мирен политически преход в Сирия все още е налице. Написаното от Вашингтонския институт за близкоизточна политика да се върви „от смяна на режима към приемане на режима“ не би следвало да засяга ЕС. Това в никакъв случай не е отказ от стратегически отношения с арабските държави.

Какво може да очакваме в бъдеще? Ще възникнат повече проблеми отколкото решения, дори и режимът в Дамаск използва скорошната арабска подкрепа, за да подсили своя макиавелисткия си подход за циментиране на властта. Башар Асад последователно приоритизира оцеляването на режима си за постигане на всеобщо политическо решение, което в даден момент би довело до абдикация от длъжността му.

Най-добрият ход за ЕС в новосъздалата се ситуация е да подкрепи изцяло стратегическото сътрудничество между ЕС и ЛАД, като същевременно продължи да възпрепятства манипулациите на сирийския режим и опитите му да печели международна легитимност. Може да се предположи, че на ЕС ще се наложи да направи няколко неизбежни отстъпки след неотдавнашното възстановяване на статута на Сирия в ЛАД. Въпреки всичко, това е за предпочитане пред каквото и да е влошаване на отношенията между ЕС и Арабския свят.

В международната политика няма перфектни решения. Същото важи и за последните развития между ЛАД и Сирия. Поведението на Башар Асад не е нищо повече от хитроумна маневра, която е подкрепяна както от Техеран, така и от Москва. Като се има предвид решимостта на режима да оцелее, това е напълно нормално. Въпреки всичко, няма изгледи това развитие да повлияе на позициите и перспективите на ЕС към Арабския свят.

¡No Pasarán! трябва да бъде краткото послание към Дамаск.